Една и съща игра всеки ден, поне да беше песен. Най-малкото, което можеше да се случи е да се нареди пъзела така, че мозъка ми да не е каша. Да се подредят думите в изречения а изреченията в текст, имам нужда от помощ, защото не зная и какво да приказвам вече, не умея. Вярно е, че човек не заслужава вечна почивка, но поне няколко спокойни мига? Пауза. Натоварващо е, даже не мога да те гледам вече, изнервящо е. Бъди далеч щом искаш, така е по-добре. Аз се примирих. Тихо..тихо..тихо.

Calypso Noximera - November 17th, 2011 - 22:43 or just 10:43 P.M.