Не знам, дали е хубаво да казват за някого, че е “добър човек” и дали това не означава, че е повърхностен и мек? Добър ще си, ако прощаваш и ядът ти бързо отминава, ако себе си до край раздаваш, и успехите ти са за чужда слава. Добър ще си, когато страдаш, да има другите кого да съжаляват, от благодарност по лице да падаш, че са добри и милостиня ти подават. Ще си добър, и ако ги разсмиваш със свойте грешки, фалове, мечти. Но, ако чуждия живот осмисляш, кой тогава, ще си ти?

Стефка Петкова