Слушай, чуй ме. Знам че всичко, което кажа ти влиза през едното ухо и ти излиза през другото, но поне веднъж се заслушай малко повече в думите ми. Не желая да ме спираш за каквото и да е било, не искам да ме прекъсваш, затова започвам този привиден диалог,  тежък монолог. Ти трябва да разбереш, че нещата се променят, те никога не остават в застой. Преди сме били щастливи, жизнерадостни, беше едно ново начало, но всяко нещо си има начало и край. Не е възможно нещо да остане в застой и едновременно да има развитие в нещата, не може. Не ме съди за дръзките ми думи, те идват от едно много дълбоко място вътре в мен, появяват се когато съм адски гневна и когато не мога да мисля чак толкова трезво. Сега се опитвам да кажа каквото наистина мисля, въпреки да знам, че има вариант, в който ти да не ме чуеш изобщо, няма нищо. Ще го напиша - не че ми е омръзнало от теб, в никакъв случай. Просто нещата почват да стават различни. Идват хора и си отиват, оставят следа в мен, променят ме малко по малко, както и ти се променяш заради тях. Не винаги всичко опира само до теб и мен, не бъди толкова чувствителен. Ти никога няма да ми омръзнеш, времето е такова, тази скапана тежка зима, тя кара мозъка ми да замръзва. Не мога да осмислям положенията, в които се поставям самичка. Ти си мислиш, че моята книга е при тях? Или при кой? Само в нея? Пълни глупости, разбери. Моята книга е скъсана отдавна! Какво мое държиш ти в теб ми кажи? Имам ли нещо скъпо у теб, защото у мен ти имаш. Не си го вземай обратно с тия думи, които ми ги говориш постоянно, не се пали толкова лесно, не се отчайвай, няма смисъл. Защо го правиш? Знам какво е..не бива. Всичко може да бъде наред.

Calypso Noximera - November 27th, 2011 - 17:12 or just 5:12 P.M.