Едно неизпратено писмо - това остана от целия куп с прах и пепел, който олицетворяваше нашите взаимотношения, каквито и да бяха те. Нищо друго. Ти реши да си тръгнеш, добре. Реши да се държиш, сякаш лично съм те пробутала на Дявола и съм му казала да ти даде да пиеш вино вместо вода, когато си толкова жадна, че устните ти са напукани и нямаш сили да си поемеш въздух. При теб горещо ли е? Защото моето сърце е наполовина подпалено и с всеки изминал ден, гори..и гори..пламъка не изгасва. Твоето парченце месо винаги ще е в мен, независимо в какво състояние е - ако пожелаеш ще запазя дори останките от въглена. Идея си нямаш колко държа на теб в действителност, всеки ден се сещам по сумати пъти за теб и твоето ‘жалко’ съществуване. Мисля си как, дори след всичките тия думи, които изрече, аз винаги ще искам да съм до теб, защото обещах. И защото един ден, назад в миналото, ти искаше също.

Calypso Noximera - December 15th, 2011 - 10:57 or just 10:57 A.M.