Липсва ми онова топло чувство, когато прегърнеш някой и той се е сгушил до такава степен в теб, че от самосебе си почваш да се отпускаш и ти. Лекичко, отдаваш му се. Една приятна, мека прегръдка. Липсват ми вечерните разговори в леглото, лягаш си с цел да заспиш а вместо това говориш на глупави теми до зори. Какво си правил като малък, какви са ти мечтите, къде желаеш да отидеш тази година, какво трябва да направиш сега и т.н. Простичко, но толкова прекрасно. А сега като натрупва сняг навън по прозорците и покривите, когато ледения дъх на зимата ни подсеща, че трябва да запалим печките и да отидем на топличко, ние се чувстваме сами. Защо точно, когато зимата трябва да сближава повече, ни раздалечава? Отблъсква ни един от друг. Нещата вървят наопаки.

Calypso Noximera - January 2nd, 2012 - 14:36 or just 2:36 P.M.