Като че ли мога да доловя мислите ти, въпреки че ти казваш, че не мислиш за нищо. Сигурно така ми се иска просто, да тая нещо в себе си, нещо твое. Разбираш ли ме? I don’t think that I should let go of everything, not yet. Ще си го пазя, само за мен. Копнежа още не е изчезнал, ама че простотия. При мен вече нищо не изчезва! А преди всяко нещо ми омръзваше за ден, два. Сега какво се случва? Обратното, пораствам ли? Или пък деградирам. Глупост ли е това, че искам да връщам времето назад? За да изживея спомените отново, да почувствам всичко отново. Да го направя по-хубаво.. глупост ли е това?

Calypso Noximera - January 4th, 2012 - 19:37 or just 7:37 P.M.