Залисан е човек в музиката на природата. Отнесен от дъждовете на джунглите или от полета на поредната птичка, заминаваща на юг. С отворена човка, пълна с кални червеи, тя седи над малките си и ги чака да погълнат това, което е било при пръстта а в момента замиращо на езика и. Нейде из тъмната кафеникава почва, където корените на дърветата стареят и завещават прахта си на хората. Там където водата се отича и образува мокро, направено от глина - сърце. Там където надеждата никога не замира и там където шансовете са безброй. Посреща човекът залеза, човека е жена. Красива. Нежна. Перфектна. Замечтана и свободна. Свободна от мисли и длъжности. Жената просто седи и наблюдава, дъгата минава през нея и отново става на дъжд. She’s gone now.

Calypso Noximera - January 12th, 2012 - 21:37 or just 9:37 P.M.