Не те обвинявам. И няма какво да прощавам. Аз стигнах до оня велик океан баснословен - онуй равнодушие, - дето се всичко удавя: всяко вълнение, всяко страдание ново.

Какво съм за тебе? Какво е любов? И измама? Попътния вятър отвя мисълта ти за мене. От дните, които над мене стовариха камък, ти бягаш, ти дириш утеха, покой, развлечение..

Отделно от моето, твоето време затече. По него понесе се твоята ладия бяла. А моите кораби спряха недвижни, далече, в мъгливата шир, дето фар не е никога пален.

Елисавета Багряна - Звезда на моряка - Тихият глас (24 януари, 2012г.)