И ЕТО ГИ - просторните морави и първите разцъфнали дървета, и пролетта, която бях почти забравила, и слънцето, което горе свети. След оня шум и душните вагони - струящия се въздух на гората и свежите, преплитащи се клони, и златната смола, потекла по кората им.

Чия ръка незнайна ме притегли? Кой дух добър пред мене вярно мина? То беше твоята любов задгробна, негли, и образът на свидното ни минало. И ето тук - на същата тераса - дойдох и мълком галя този камък.. Напразно мислех раната зарасла и вярвах във изпепеляващия пламък.

Елисавета Багряна - Звезда на моряка - Параклис на Пътя (24 януари, 2012г.)