МОЯТ ЧАС тогава не почука, не умрях от пламналия стожер. Но сега какво да правя тука без сърцето си обичащо, о боже? Бият пак неделните камбани, грее слънцето, цъфтят цветята, от ветреца леко разлюляни, гонят се вълните на нивята..

Аз вървя и гледам, но студено и безрадостно мълчи сърцето. Образите бягат, отразени не в очи, а в стъклени парчета.

Елисавета Багряна - Звезда на моряка - Параклис на Пътя (24 януари, 2012г.)