СЕГА ЗНАЯ: не греят в небето звездите за отмора на нашите погледи влюбени, не тъмнее дъбът, не ухаят липите, за да можем под тях като в сън да се губим.. Ето, ти си отиде - и аз ще си ида. Още някоя пролет и лято, и зима - и на двата ни кръста, далечни, невидими, имената ни може би няма да има.

А в небето звездите все тъй ще си светят и ще тегнат гроздовете зрели наесен, а напролет отново ще цъфнат дърветата и под тях други двама ще минат унесени.

Елисавета Багряна - Звезда на моряка - Параклис на Пътя (24 януари, 2012г.)